Peter Lefterov’s Weblog

Just another WordPress.com weblog

Мисля да стана терорист

Защо, бихте ме питали? Защото би ми било по-лесно да получа административно обслужване!

В момента ми трябва международен паспорт за да отида за 1-2 седмици до Индия, но се оказва, че това никак не е тривиална задача. Първо, не можеш да си издадеш международен паспорт никъде другаде в България, освен по постоянния си адрес. Казвам “в България” нарочно - в посолството в Бангладеш например няма да имаш проблем, само ще чакаш дипломатическата поща. А постоянният ми адрес е във Варна, на 7-8 дълги часа път от столицата…

Мислех си, че съм намерил хитър workaround - за щастие смяната на постоянният адрес е сравнително лека процедура и с добавени 20-на лева (за издаване на нова лична карта) човек може да си смени постоянният адрес и да си издаде паспорт където си иска.

Да, ама не. Защо? Защото в момента съм се настанил в любимия Студентски град, а се оказва, че човек не може да има постоянен адрес на общежитие. Освен ако не е инвалид. (какво общо има това идея нямам) Може да има постоянен адрес навсякъде другаде, дори на адрес на който от години не се е появявал, но не и на общежитие.

Няма да се отчайвам, обаче, има решение! Непогрешимият ми план е следния:

1. Присъединявам се към “Бригада на Аллах 47, звено 6245″

2. Взривявам район “Студентски” заедно с гражданските и папортните служби

3. Като ме хванат викам “Ай говори не български. Аллах велик! Мушараф от Пакистан маха се!”

4. Експулсират ме в Пакистан, където ме освобождават след като обещая да взривявам само одобрени от правителството цели.

5. Отивам на границата с Индия и казвам на пакистанските гранични, че отивам да взривя Тадж Махал. Те ми помагат да се промъкна край индийските им колеги.

6. Върша си работата в Индия.

7. Свързвам се с терористичната мрежа и ги помолвам да ме върнат в България за нов атентат.

Ето така се върши работа у нас!

ноември 15, 2007 Публикувано от plefterov | Нещата от живота | | Няма коментари